Продължаваме с представянето на част от юношите и девойките, целящи да бъдат едни от най-добрите в техните спортове. Яна Пенева e млада, амбициозна, щура и гладна за успехи. Част от отбора по ориентиране на “Истрос” Русе. Ето и цялото интервю
…
1. Представи се.
-Здравейтеее! Аз съм Яна Пенева от Русе и съм дете на 4х4години.
2. С какъв спорт се занимаваш?
– Занимавам се с ориентиране от 5 години, когато преодолях страха си да не се изгубя в гората и да остана там за винаги като Маугли, за което съм безкрайно благодарна.
3. Вземаш ли участие в състезания по други спортове? Ако да – какви?
– Понякога вземам участие в състезания по лека атлетика, но се чувствам твърде отегчена да обикалям в кръгче. Състезанията по планинско бягане са доста интересни, защото там са съчетани високата скорост с високите баири.
4. Предвид тинейджърската ти възраст, мислил/а ли си дали след време спорта ще бъде все още неотлъчна част от твоето ежедневие? Ако да – защо? Какви предимства ти дава?
– Разбира се, дори съм си казала, че докато съм жива ще бягам. Защото, колкото и клиширано да прозвучи, ориентирането е начин на живот и може да го разбере само онзи, който го практикува. То ми дава цялата енергия на света, ако спра, може би, ще се разболея от депресия и после ще умра. Ориентирането ми дава свобода; самочувствие; пътувания из всяко кътче на България, а и извън нея достъп до толкова забутани места, на които едва ли някой някога е стъпвал; много приятели; хиляди изживявания и безброй емоции, и може би доста важно предимство, че мога да открия същността си.
5. Разкажи ни някой забавен твой момент, свързан със бягането?
– Всеки един момент е забавен за мен. Един от всичките е първото ми ДП за ж12, на което станах трета, защото не знаех всички знаци. Точката беше от вътрешната страна на ограда, а аз минах от външната, където беше забранена за преминаване площ.
6. Ти си един от редовните участници на „Мисионис Трейл“. Какво ти харесва в състезанието?
– Харесва ми, че има красиви есенни пейзажи, яростни спускания и мнооооого баири, на които изобщо не съм почитател, но ми харесва да се предизвиквам.
7. А какво не ти харесва? Препоръки.
– Баирите, колкото ми харесват, малко по-малко не ми харесват. Ако може да има само спускания.
8. Календарът в България по състезанията по бягане е изключително богат. От началото на годината, всеки уикенд е запълнен с разноборазни стартове в почти всяка една точка на България. Какво според теб е нужно на едно такова състезание, да е достатъчно атрактивно, посещаемо, желано и успешно?
– Според мен, е нужен голям награден фонд, който да стимулира състезателите и да ги привлича; музика, защото често тя създава атмосферата; технични райони; интересно местоположение; организирани забавления; песни и танци; отборни игри и як купон.
9. Предвид положението, което се намираме относно пандемията с COVID-19 е много трудно да се запази мотивацията на един спортист. Много атлети по Света са възпрепятствани да тренират в нормални условия. Как това се отразява на теб? Продължаваш ли да си следваш до колкото е възможно тренировъчния си план или си взел малко „отпуска“?
– COVID-19 ли? Какво е това? Тренирам си, както винаги, а “отпуските“ са неделима чест от плана ми. По-голям проблем от вируса е студеното време, но за тази работа има стъпала в блоковете.
10. Една от целите на нашият отбор „Вариант 5“ е да стимулираме подрастващото поколение да се занимава активно със спорт, да са сред природата и да бъдат по отговорни и дисциплинирани. Какво би посъветвала децата и твоите връстници.
– Съветвам ги най-много да се забавляват, да се наслаждават на природата и много да се губят, защото грешките са част от процеса на успеха.
11. Да те очакваме ли на Мисионис Трейл 2020?
– Естествено! Пригответе най-дългото трасе и се пускам на него.